Световен ден на книгата
За пръв път на 23 април 1923 година в книжарници в град Каталуния, Испания отбелязват деня на книгата в чест на писателя Мигел де Сервантес, който е починал на тази дата.
През 1995г. ЮНЕСКО решава да посвети един ден на всички, които пишат и обичат да четат. Избира се 23 април не случайно – на този ден са се родили или са починали много известни писатели:
- Уилям Шекспир – роден на 23 април 1564г., умира 54 години по-късно на същата дата.
- Умират Мигел де Сервантес и Инка Гарсиласо де ла Вега.
- Раждат се Морис Дрюон, Владимир Набоков и Мануел Валехо.
Идеята на този ден е не само да бъде празник на всички писатели, автори на книги и четящи хора, но също така и да се популяризира четенето, книгоиздаването и авторското право.
Световният ден на книгата и авторското право е празник за насърчаване на удоволствието от книгите и четенето. Всяка година на 23 април по целия свят се провеждат тържества, за да се признае обхватът на книгите – връзка между миналото и бъдещето, мост между поколенията и между културите.
Тази година в нашето училище превърнахме Световния ден на книгата в цяла седмица, изпълнена с вдъхновение, въображение и истинска любов към четенето. Училището ни оживя – сякаш страниците на любимите истории се разтвориха пред нас и ни поканиха вътре.
Още в началото на седмицата посетихме библиотеката в местното читалище. Там ни посрещнаха уют, тишина и мирис на книги – онзи особен аромат, който сякаш нашепва: „Ела, открий ме, прочети ме“. Учениците с интерес разглеждаха рафтовете, задаваха въпроси и откриваха нови светове между кориците.
Петокласниците се превърнаха в истински актьори и представиха приказката „Трите прасенца“ пред учениците от начален етап. Малките зрители гледаха с широко отворени очи, смееха се, аплодираха и преживяваха всяка сцена. Това беше момент, в който книгата оживя – не само прочетена, а изиграна, почувствана, споделена.
В класните стаи също се случи магия. По коридорите се разхождаха Червената шапчица, Пипи Дългото чорапче и още много любими герои. Децата влязоха в ролите им с такава искреност и въодушевление, че за миг всички ние се върнахме в света на детството – свят, в който всичко е възможно, стига да го прочетеш.
Седмицата, посветена на книгата, ни напомни колко важно е да четем – не само за да учим, но и за да мечтаем, да чувстваме, да растем. Книгите са нашите тихи приятели, които винаги ни чакат. А ние – с всяка прочетена страница – ставаме малко по‑богати.